Jun 4, 2019, 8:23 PM

Щъркелов сонет 

  Poetry » Strict forms
515 1 5

Изгрява вече слънцето в зарана

и от безоблачните небеса

изпраща пролетните чудеса -

стопява болките във всяка рана.

 

И топъл вятър с мириса на пролет

търкаля вихри по коларски път.

И в мен намерил своя топъл кът,

в душа ми щъркел спира воя полет.

 

Самата пролет носят тези птици

и палят във душата ми звезда.

Чертаят те в нощѝте бели скици,

 

а по асмите раждат се грозда.

В съня си пак- под звездните аплици,

в душата ми си сплитат и гнезда.

 

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??