Щъркелов сонет
Изгрява вече слънцето в зарана
и от безоблачните небеса
изпраща пролетните чудеса -
стопява болките във всяка рана.
И топъл вятър с мириса на пролет
търкаля вихри по коларски път.
И в мен намерил своя топъл кът,
в душа ми щъркел спира воя полет.
Самата пролет носят тези птици
и палят във душата ми звезда.
Чертаят те в нощѝте бели скици,
а по асмите раждат се грозда.
В съня си пак- под звездните аплици,
в душата ми си сплитат и гнезда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
