koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
4.06.2019 г., 20:23 ч.

Щъркелов сонет 

  Поезия » Строги форми
512 1 5

Изгрява вече слънцето в зарана

и от безоблачните небеса

изпраща пролетните чудеса -

стопява болките във всяка рана.

 

И топъл вятър с мириса на пролет

търкаля вихри по коларски път.

И в мен намерил своя топъл кът,

в душа ми щъркел спира воя полет.

 

Самата пролет носят тези птици

и палят във душата ми звезда.

Чертаят те в нощѝте бели скици,

 

а по асмите раждат се грозда.

В съня си пак- под звездните аплици,

в душата ми си сплитат и гнезда.

 

© Никола Апостолов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??