12 нояб. 2015 г., 21:22

Шъ направа таз биля! - За кОнкурса "Въздишката на ЛюбоФ Френска"

1.4K 1 7

Днес са фръцнах с рокля бяла
 и отидох на забава
там във горската дъбрава.
Кумчо Вълчо – ииххх!  Красавец!
Хем висок, хем мускулест
и  по мерка точно ми дойде.
Ама Кума Лиса от некъде дойде
та го примами с дайре
и спуснаха се тайно в едно дере.
Пък аз останах да риве!
Туй ма много разтревожи
и отидох да потърся ножа.
Шъ  направя таз беля 
кожите им да сваля.
И по тях да съ въргалям
 с някой друг красавец 
на когото да покажа
що е  френский маниер
и как го може наша Мара!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нежност Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Замечта ме !!!Много ми хареса!До нови!
  • Много, ама наистина много ми допаднаха, както стихотворението, така и коментарите. Браво!
  • Ревностна нотка ли усещам аз
    в тоз ранен час
    Ел, в твоя коментар?
    Таман прописах аз
    и ето че желанията френски
    ти секна ми завчас!
    Затуй сега ще чакам нов конкурс
    от Валеркото и Лейди Фокс,
    с теб да си премерим силите
    на лириката по баирите!
    А пък за ножа
    не ща да се напъвам
    и ще продължа в проза
    някой ден
    на тебе посветен.
  • О, Лейдичке благодаря за китката магданоз, защото добра работа ще ми свърши за супичката. Не се налага на кълбо да ставаме с теб, защото вече днес поканих още двама Валерковци за конкурса и мисля ще се включат с интерес.
    Валерко, аз искрено благодаря за толкоз много кошници с цветя и нека вече зрителите в залата да седнат.
    Мая, искрено ти благодаря за прекрасния коментар и се радавм, ча Валерко те е провъзгласил за жури, и с удоволствие приемам поканата за кафе!
    Ей Иван зарадвах се на твоята оценката и ти благодаря! Вече ти оставих покана под колажа и очаквам с нетърпение включването ти в конкурса. Валерко е Dimitrov67 (Миролюб Добролюбич). Той и Фоксчето са пионери в тоз конкурс.

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....