12 nov 2015, 21:22

Шъ направа таз биля! - За кОнкурса "Въздишката на ЛюбоФ Френска"

1.4K 1 7

Днес са фръцнах с рокля бяла
 и отидох на забава
там във горската дъбрава.
Кумчо Вълчо – ииххх!  Красавец!
Хем висок, хем мускулест
и  по мерка точно ми дойде.
Ама Кума Лиса от некъде дойде
та го примами с дайре
и спуснаха се тайно в едно дере.
Пък аз останах да риве!
Туй ма много разтревожи
и отидох да потърся ножа.
Шъ  направя таз беля 
кожите им да сваля.
И по тях да съ въргалям
 с някой друг красавец 
на когото да покажа
що е  френский маниер
и как го може наша Мара!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нежност Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Замечта ме !!!Много ми хареса!До нови!
  • Много, ама наистина много ми допаднаха, както стихотворението, така и коментарите. Браво!
  • Ревностна нотка ли усещам аз
    в тоз ранен час
    Ел, в твоя коментар?
    Таман прописах аз
    и ето че желанията френски
    ти секна ми завчас!
    Затуй сега ще чакам нов конкурс
    от Валеркото и Лейди Фокс,
    с теб да си премерим силите
    на лириката по баирите!
    А пък за ножа
    не ща да се напъвам
    и ще продължа в проза
    някой ден
    на тебе посветен.
  • О, Лейдичке благодаря за китката магданоз, защото добра работа ще ми свърши за супичката. Не се налага на кълбо да ставаме с теб, защото вече днес поканих още двама Валерковци за конкурса и мисля ще се включат с интерес.
    Валерко, аз искрено благодаря за толкоз много кошници с цветя и нека вече зрителите в залата да седнат.
    Мая, искрено ти благодаря за прекрасния коментар и се радавм, ча Валерко те е провъзгласил за жури, и с удоволствие приемам поканата за кафе!
    Ей Иван зарадвах се на твоята оценката и ти благодаря! Вече ти оставих покана под колажа и очаквам с нетърпение включването ти в конкурса. Валерко е Dimitrov67 (Миролюб Добролюбич). Той и Фоксчето са пионери в тоз конкурс.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....