6 сент. 2009 г., 19:35

Си бемол 

  Поэзия » Другая
888 0 11

 

 

 

Отровиха ме ранните копнежи

за топло рамо. И наивността,

че искрено животът ще разкаже

за миговете топли в любовта.

Лекувах всяка болка с нежност,

изплувала в неравните ми вени,

целувах неизреченото сбогом

в очите на надежди обосели.

На дните, дето бяха клада,

не питайте как устоях...

Недей мислете, че съм млада,

аз много бързо остарях.

 

 

 

© Геновева Христова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??