Си бемол
Отровиха ме ранните копнежи
за топло рамо. И наивността,
че искрено животът ще разкаже
за миговете топли в любовта.
Лекувах всяка болка с нежност,
изплувала в неравните ми вени,
целувах неизреченото сбогом
в очите на надежди обосели.
На дните, дето бяха клада,
не питайте как устоях...
Недей мислете, че съм млада,
аз много бързо остарях.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Геновева Христова Все права защищены
