6 sept 2009, 19:35

Си бемол 

  Poesía » Otra
844 0 11

 

 

 

Отровиха ме ранните копнежи

за топло рамо. И наивността,

че искрено животът ще разкаже

за миговете топли в любовта.

Лекувах всяка болка с нежност,

изплувала в неравните ми вени,

целувах неизреченото сбогом

в очите на надежди обосели.

На дните, дето бяха клада,

не питайте как устоях...

Недей мислете, че съм млада,

аз много бързо остарях.

 

 

 

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??