6.09.2009 г., 19:35 ч.

Си бемол 

  Поезия » Друга
884 0 11

 

 

 

Отровиха ме ранните копнежи

за топло рамо. И наивността,

че искрено животът ще разкаже

за миговете топли в любовта.

Лекувах всяка болка с нежност,

изплувала в неравните ми вени,

целувах неизреченото сбогом

в очите на надежди обосели.

На дните, дето бяха клада,

не питайте как устоях...

Недей мислете, че съм млада,

аз много бързо остарях.

 

 

 

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??