Signum vitae
Мълчиш... Седиш си тихо и мълчиш,
а мене ме разкъсват урагани!
Главата ми се пълни със мъгли,
притисната във потните ми длани...
Мълчиш... И аз мълча... А в мен крещи
една неосъзната неизбежност...
Мълчанието всъщност не боли,
боли от непонятната небрежност,
с която сложи всичко под капак
и просто продължи, а аз се давя,
аз не успявам - падам, ставам пак,
опитвам да потегля, да забравя...
Мълчанието всъщност не боли.
Боли забравата, която сея
в сърцето си с ръждясали игли...
А болката показва, че живея.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Засегабезиме Все права защищены
