Jul 12, 2012, 9:55 AM

Signum vitae

  Poetry » Love
1.8K 1 14

Мълчиш... Седиш си тихо и мълчиш,

а мене ме разкъсват урагани!

Главата ми се пълни със мъгли,

притисната във потните ми длани...

Мълчиш... И аз мълча... А в мен крещи

една неосъзната неизбежност...

Мълчанието всъщност не боли,

боли от непонятната небрежност,

с която сложи всичко под капак

и просто продължи, а аз се давя,

аз не успявам - падам, ставам пак,

опитвам да потегля, да забравя...

Мълчанието всъщност не боли.

Боли забравата, която сея

в сърцето си с ръждясали игли...

А  болката показва, че живея.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Засегабезиме All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...