18 мая 2023 г., 15:41

Сила

768 0 0

Приятелството къс е самородно злато

което скрито е в човешките ни дълбини.

Приятелят е късче от душата ни,

което сме засели в другия, нали?

 

Приятелят и сила е - като едната вяра,

с която оцелели сме, и оцеляваме във трудни дни.

Това е същия човек с когото сричахме буквара,

и знаем, че  е с  нас - дори когато делят ни планини.  

 

Приятелят не подлежи на изпит- той изпитите отдавна е превзел.

По-близък от роднина кръвен  е понякога-

когато - заедно или отделно, живота с нещо дарил ни е.

Или ни е отнел.

 

Приятелят е лъч прогонващ мрака.

Прохладна сянка насред жежък ден.

Приятелството е тази скъпоценност, без която -

и най-богатия е всъщност като разорен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Иванов Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

21 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...