Приятелството къс е самородно злато

което скрито е в човешките ни дълбини.

Приятелят е късче от душата ни,

което сме засели в другия, нали?

Приятелят и сила е - като едната вяра,

с която оцелели сме, и оцеляваме във трудни дни.

Това е същия човек с когото сричахме буквара,

и знаем, че  е с  нас - дори когато делят ни планини.  

Приятелят не подлежи на изпит- той изпитите отдавна е превзел.

По-близък от роднина кръвен  е понякога-

когато - заедно или отделно, живота с нещо дарил ни е.

Или ни е отнел.

Приятелят е лъч прогонващ мрака.

Прохладна сянка насред жежък ден.

Приятелството е тази скъпоценност, без която -

и най-богатия е всъщност като разорен.