Силата на любовта /акростих-1/

3 февр. 2012 г., 18:31

Поэзия » Любовная

2437 0 3

С три живота съдбата да би ме дарила.

И трите на теб, моя обич, бих посветила.

Л ъх на сила си ти, аз - пролетен аромат.

А ко ти си липа, аз ще бъда нейният цвят.

Т рън ли си, с пухкав сняг бих те покрила.

А ко си бор - гнездо в клоните ти бих си свила.

Н ай-светлият лъч ти си в тъмните нощи.

А нгел мой в дните ми и хубави, и лоши.

Л ек утринен бриз, немирно рошещ косите.

Ю ношеска страст и невинност в очите.

Б орина, подпалваща буйни пожари.

О хота за носталгия и спомени стари.

В ърба, под чиято сянка намирам отмора.

Т рева дъхава, разстилаща се на двора.

А з и ти - д н е с и з а в и н а г и...

sani-ti (Таня Иванова)

2012-02-27T09:09:12+02:00

Само любовта ражда красота!
galiakara (Галина Карааргирова)

2012-02-07T11:56:52+02:00

Благодаря ти, Гени! Радвам се, че ти хареса! Привет!
Geni-Liso (Гени)

2012-02-05T00:26:31+02:00

Чудесен акростих!