С три живота съдбата да би ме дарила.
И трите на теб, моя обич, бих посветила.
Л ъх на сила си ти, аз - пролетен аромат.
А ко ти си липа, аз ще бъда нейният цвят.
Т рън ли си, с пухкав сняг бих те покрила.
А ко си бор - гнездо в клоните ти бих си свила.
Н ай-светлият лъч ти си в тъмните нощи.
А нгел мой в дните ми и хубави, и лоши.
Л ек утринен бриз, немирно рошещ косите.
Ю ношеска страст и невинност в очите.
Б орина, подпалваща буйни пожари.
О хота за носталгия и спомени стари.
В ърба, под чиято сянка намирам отмора.
Т рева дъхава, разстилаща се на двора.
А з и ти - д н е с и з а в и н а г и...
© Галина Карааргирова All rights reserved.