3 апр. 2008 г., 21:03

Силата на поета

713 0 4
Силата на поета



А моята поезия струи
и претворява, да, излъчва сила.
Разлива се сред сенчести страни
и гледа към душата ти, тъй мила.

Поезията е знак и символ нов,
че има нужда нещо от промяна.
Езикът ми - суетен и суров,
мечтае за звездите, океана.

Не можеш безразлично ти
стиха ми да отминеш тъй, нехайно.
Душата ти е тъмна, но не спи,
тя знае за блаженството безкрайно.

Раздирам с моя меч душата твоя
и предизвиквам я - излез и виж света,
и ако можеш, влез със мене в боя
със страх, безумие и суета.

Не мога вече аз да бъда зрител
в спектакъл чужд, игран от стар герой.
И някога ще бъда победител
над стария, излишен вече Той.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нико Ников Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...