Силата на словото
запълнени от празни думи...
Събуждат страх и грехове...
горчилка - прах от гуми...
Вилнеят вихри - сняг.
Проплаква хладен дъжд.
Морета милват бряг...
и шепне сухият камъш...
Разпален огън-страст,
изгаря стара горест...
А изпод розовият храст,
наднича гадна болест...
Стомана, Кръв и викове -
заглъхват те, подхванати отново...
Отминали години, векове...
живеят в редовете-букви, думи...
СЛОВО...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Емилио Катана Все права защищены