Jul 30, 2008, 8:44 AM

Силата на словото

  Poetry
928 0 1
Празни бели редове...
 запълнени от празни думи...
  Събуждат страх и грехове...
     горчилка - прах от гуми...

Вилнеят вихри - сняг.
 Проплаква хладен дъжд.
  Морета милват бряг...
  и шепне сухият камъш...

Разпален огън-страст,
 изгаря стара горест...
  А изпод розовият храст,
   наднича гадна болест...

Стомана, Кръв и викове -
 заглъхват те, подхванати отново...
  Отминали години, векове...
   живеят в редовете-букви, думи...
СЛОВО...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емилио Катана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...