Jul 30, 2008, 8:44 AM

Силата на словото

  Poetry
925 0 1
Празни бели редове...
 запълнени от празни думи...
  Събуждат страх и грехове...
     горчилка - прах от гуми...

Вилнеят вихри - сняг.
 Проплаква хладен дъжд.
  Морета милват бряг...
  и шепне сухият камъш...

Разпален огън-страст,
 изгаря стара горест...
  А изпод розовият храст,
   наднича гадна болест...

Стомана, Кръв и викове -
 заглъхват те, подхванати отново...
  Отминали години, векове...
   живеят в редовете-букви, думи...
СЛОВО...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емилио Катана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...