Силата на времето

18 июн. 2008 г., 13:16

Поэзия

1261 0 5

Силата на времето

Ръждяса огледалото... Страх!

Изнизаха се нанизите от

гердана на кукла порцеланова... Като пустите години!

Черно-белите снимки са станали на прах...

Дългогодишни писма, мирищещи на старост и руини...

Отварям шкафа, проскърцва...

Дрехи овехтели, от времето похабени...

Облива ме струя спомени...

Часът на носталгията е настъпил...

Излива себе си като сълзи солени...

От очите фосфорни проронени...

... Нищо без край няма! Есента в живота настъпва!

Все някога... Но поне сълзите ще се слеят с вечното лазурно море...

Но пак ще има пролет - ново цвете сега ще разпъпва...

В очите на някое малко дете...

И така приказката на живота ще продължи...

mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-06-19T00:17:03+03:00

много въздействащо...натъжи ме...ех...това време...
никой и нищо не може да го спре...прегръщам те с обич, мила Андреа.
толкова си още млада...разчувства ме...
*Dark_Girl* (Вили)

2008-06-18T22:52:53+03:00

Ей толкова красиво е написано,че ме накара да гледам унесено в екрана..
sexy_intriga (Джесика Георгиева)

2008-06-18T19:24:47+03:00

... Нищо без край няма!
Аааа - аз се сещам за едно нещо - истинската любов
c.candy (Сара Ангелова)

2008-06-18T19:23:50+03:00

Харесва ми!
Dark_Island (Таня Георгиева)

2008-06-18T13:31:13+03:00

Поздрави!!!