Jun 18, 2008, 1:16 PM

Силата на времето

  Poetry
1.7K 0 5
 

Силата на времето

 

Ръждяса огледалото... Страх!

Изнизаха се нанизите от

гердана на кукла порцеланова... Като пустите години!

Черно-белите снимки са станали на прах...

Дългогодишни писма, мирищещи на старост и руини...

 

Отварям шкафа, проскърцва...

Дрехи овехтели, от времето похабени...

Облива ме струя спомени...

Часът на носталгията е настъпил...

Излива себе си като сълзи солени...

От очите фосфорни проронени...

 

... Нищо без край няма! Есента в живота настъпва!

Все някога... Но поне сълзите ще се слеят с вечното лазурно море...

Но пак ще има пролет - ново цвете сега ще разпъпва...

В очите на някое малко дете...

 

И така приказката на живота ще продължи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Андреа Емилова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...