Силата на времето
Силата на времето
Ръждяса огледалото... Страх!
Изнизаха се нанизите от
гердана на кукла порцеланова... Като пустите години!
Черно-белите снимки са станали на прах...
Дългогодишни писма, мирищещи на старост и руини...
Отварям шкафа, проскърцва...
Дрехи овехтели, от времето похабени...
Облива ме струя спомени...
Часът на носталгията е настъпил...
Излива себе си като сълзи солени...
От очите фосфорни проронени...
... Нищо без край няма! Есента в живота настъпва!
Все някога... Но поне сълзите ще се слеят с вечното лазурно море...
Но пак ще има пролет - ново цвете сега ще разпъпва...
В очите на някое малко дете...
И така приказката на живота ще продължи...
© Андреа Емилова All rights reserved.
