Плати за всичката омраза с обич!
За всеки лед разравя пак жарта,
успява вечно да запали огън
и да суши прогизнали крила!
Изпива всяка болка тя до дъно -
да не остане капчица за друг,
и гърлото ù, със отрова пълно,
ви гали пак с прекрасен, нежен звук!
Не може да понася нищетата!
Едничката си риза тя на две
разкъсва, да завие ходилата
на вярата с кървящите нозе!
И ето я, макар осиротяла,
душа, познала всякаква злина,
неистово се чувства, още цяла,
готова на вълшебна доброта!
Че всяко зло е за добро, се казва...
премъдрост е от стари времена!
Но само силната душа успява
и през катран да вижда светлина!
Антоанета Александрова
© Антоанета Александрова Все права защищены