14 янв. 2009 г., 08:57

Силна съм

989 0 3
Отварям аз очи,
а над мен слънцето като злато блести.
Заспах без никакви мечти,
а сега виждам нови висини.
Оглеждам се встрани -
до мен нов човек стои.
А къде си ти?
Теб те няма,
но и в мен няма огромна душевна яма.
В момента хиляди мисли през ума ми минават,
но дълго там не се заседяват.
Чувствам се щастлива, че съм тук.
И ако трябва да правя на всички напук,
ще го направя,
но себе си няма да изоставя.
Защото може би не приемам това като раздяла?
Или май още не съм го проумяла?
Каквото и да е,
знам, че за лошо не е.
Сега съм свободна,
и затова той ми помогна,
като ми разкри
какъв всъщност си ти.
Ще ти кажа само:
"Сбогом, мили,
благодаря за миговете щастливи."

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Миленкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...