14.01.2009 г., 8:57

Силна съм

986 0 3
Отварям аз очи,
а над мен слънцето като злато блести.
Заспах без никакви мечти,
а сега виждам нови висини.
Оглеждам се встрани -
до мен нов човек стои.
А къде си ти?
Теб те няма,
но и в мен няма огромна душевна яма.
В момента хиляди мисли през ума ми минават,
но дълго там не се заседяват.
Чувствам се щастлива, че съм тук.
И ако трябва да правя на всички напук,
ще го направя,
но себе си няма да изоставя.
Защото може би не приемам това като раздяла?
Или май още не съм го проумяла?
Каквото и да е,
знам, че за лошо не е.
Сега съм свободна,
и затова той ми помогна,
като ми разкри
какъв всъщност си ти.
Ще ти кажа само:
"Сбогом, мили,
благодаря за миговете щастливи."

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Миленкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...