Jan 14, 2009, 8:57 AM

Силна съм

  Poetry » Love
987 0 3
Отварям аз очи,
а над мен слънцето като злато блести.
Заспах без никакви мечти,
а сега виждам нови висини.
Оглеждам се встрани -
до мен нов човек стои.
А къде си ти?
Теб те няма,
но и в мен няма огромна душевна яма.
В момента хиляди мисли през ума ми минават,
но дълго там не се заседяват.
Чувствам се щастлива, че съм тук.
И ако трябва да правя на всички напук,
ще го направя,
но себе си няма да изоставя.
Защото може би не приемам това като раздяла?
Или май още не съм го проумяла?
Каквото и да е,
знам, че за лошо не е.
Сега съм свободна,
и затова той ми помогна,
като ми разкри
какъв всъщност си ти.
Ще ти кажа само:
"Сбогом, мили,
благодаря за миговете щастливи."

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Миленкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...