Jan 14, 2009, 8:57 AM

Силна съм

  Poetry » Love
991 0 3
Отварям аз очи,
а над мен слънцето като злато блести.
Заспах без никакви мечти,
а сега виждам нови висини.
Оглеждам се встрани -
до мен нов човек стои.
А къде си ти?
Теб те няма,
но и в мен няма огромна душевна яма.
В момента хиляди мисли през ума ми минават,
но дълго там не се заседяват.
Чувствам се щастлива, че съм тук.
И ако трябва да правя на всички напук,
ще го направя,
но себе си няма да изоставя.
Защото може би не приемам това като раздяла?
Или май още не съм го проумяла?
Каквото и да е,
знам, че за лошо не е.
Сега съм свободна,
и затова той ми помогна,
като ми разкри
какъв всъщност си ти.
Ще ти кажа само:
"Сбогом, мили,
благодаря за миговете щастливи."

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Десислава Миленкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...