Вперена във тъмнината
различавам сянката ти пак,
силует от никого нечакан
дебне ме в среднощен мрак.
С кървави букви изписвам
сред прах и сива печал,
името ти свято за мене
с ръце омърсени от кал.
И сълзите белези трият
от израненото бледо лице,
следи заличават и крият
силуета ти в мойто сърце.© Антоанета Тонева Все права защищены
Съдържателно текста ти е много добър!