Oтвън, когато единствено силуета ми остане,
отпечатан на водата, извисяваш се от моста,
ще можеш ли тогава да останеш истински самотен,
за да чуеш друг потънал в самотата си?
Ние двама ще приклекнат нямо
и ще пуснем сенчестите си крака през моста,
да докосват синята вода събрала,
надеждите на селяните за нивята лятото.
Луната ще измие насъбралото,
през тези тъмни наши спомени за ниви.
Нали в сноп сме се събрали някога,
очите ти посърнаха ли през годините? ...