6 мая 2008 г., 16:52

Симфония 

  Поэзия » Другая
520 0 4

Китарата разкъсва струните,

разцепила с ярост тишината

и миг по-късно с обич думите

достигат до душата в тъмнината.

Така е хубаво, със гръм небето

изля порой студен и силен дъжд,

разпръсна мъката в агония сърцето,

разтвори се, изплака изведнъж.

Очарование раздира твойте вени,

какъв финал... китарата без дъх замря

и думите със жал, без глас излети

заглъхнаха... вселената без звук умря...

 

© Камелия Кацарска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??