3 дек. 2015 г., 13:32

Симфония

577 0 2

Симфония

 

 

Търсих те във всеки мъж,

но не те откривах.

Ти приличаше на дъжд,

който си отива.

И когато те видях

във случаен ден,

аз във тебе оживях,

а пък ти- във мен.

Срещнах те и не разбрах

кога те обикнах,

но със тебе заживях

и със тебе свикнах.

Ти си като нежен бриз

идващ от морето-

развял моите коси,

влязъл във сърцето-

взе окапалите листи

в моята гора

и в симфония златиста

в миг ги омота.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мари Елен- Даниела Стамова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...