Симфония
Търсих те във всеки мъж,
но не те откривах.
Ти приличаше на дъжд,
който си отива.
И когато те видях
във случаен ден,
аз във тебе оживях,
а пък ти- във мен.
Срещнах те и не разбрах
кога те обикнах,
но със тебе заживях
и със тебе свикнах.
Ти си като нежен бриз
идващ от морето-
развял моите коси,
влязъл във сърцето-
взе окапалите листи
в моята гора
и в симфония златиста
в миг ги омота.
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
