Симфония
Симфония
Търсих те във всеки мъж,
но не те откривах.
Ти приличаше на дъжд,
който си отива.
И когато те видях
във случаен ден,
аз във тебе оживях,
а пък ти- във мен.
Срещнах те и не разбрах
кога те обикнах,
но със тебе заживях
и със тебе свикнах.
Ти си като нежен бриз
идващ от морето-
развял моите коси,
влязъл във сърцето-
взе окапалите листи
в моята гора
и в симфония златиста
в миг ги омота.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мари Елен- Даниела Стамова Всички права запазени
