Симфония без ноти
Тънък конец е пътеката.
Един зек оцелял по нея върви
сред пристанища на ръждясали кораби...
На мълнии поразени от дни.
Писма са листата,
неизпратени от есента.
Гние тяхното злато
в шУма -
субстанция тайнствена,
обезизгревена,
обеззалезена -
един последен облог
с косите на вятъра.
Звън на монети лекува
и балсамира душата.
Подслушваш себе си
в подземни коридори...
Небето е страшно надолу,
а ти го търсиш още в синевата.
Застани на глава -
то ти говори,
ухо долепи до пръстта
да го чуеш.
Моли се да пропаднеш
в тунел на къртица
и като Емпедокъл
обувка на този свят да оставиш.
Ще колят овцете.
Ще жънат житата.
Ще грухтят скопени свинете.
Остави всичко това.
То не ти трябва.
Човеците към дъното на пропастта
се търкалят.
Човек ли си?
Ако си,
по-добре да не се беше раждал.
Ако не си,
обърни гръб и не страдай.
Дългото слизане почва.
Всяка посока е вярна,
стига да е обратна.
Контрапункт е животът,
а смъртта - съглашателство.
Виж как погива славеят,
защото пее тъй сладко.
Симфония е гракът на гарван.
Диригентите
във вълшебните ноти умряха...
Бел. на автора: зек - нарицателно за концлагерист.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Младен Мисана Все права защищены
