Тънък конец е пътеката.
Един зек оцелял по нея върви
сред пристанища на ръждясали кораби...
На мълнии поразени от дни.
Писма са листата,
неизпратени от есента.
Гние тяхното злато
в шУма -
субстанция тайнствена,
обезизгревена,
обеззалезена -
един последен облог ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up