Симфония без ноти
Тънък конец е пътеката.
Един зек оцелял по нея върви
сред пристанища на ръждясали кораби...
На мълнии поразени от дни.
Писма са листата,
неизпратени от есента.
Гние тяхното злато
в шУма -
субстанция тайнствена,
обезизгревена,
обеззалезена -
един последен облог
с косите на вятъра.
Звън на монети лекува
и балсамира душата.
Подслушваш себе си
в подземни коридори...
Небето е страшно надолу,
а ти го търсиш още в синевата.
Застани на глава -
то ти говори,
ухо долепи до пръстта
да го чуеш.
Моли се да пропаднеш
в тунел на къртица
и като Емпедокъл
обувка на този свят да оставиш.
Ще колят овцете.
Ще жънат житата.
Ще грухтят скопени свинете.
Остави всичко това.
То не ти трябва.
Човеците към дъното на пропастта
се търкалят.
Човек ли си?
Ако си,
по-добре да не се беше раждал.
Ако не си,
обърни гръб и не страдай.
Дългото слизане почва.
Всяка посока е вярна,
стига да е обратна.
Контрапункт е животът,
а смъртта - съглашателство.
Виж как погива славеят,
защото пее тъй сладко.
Симфония е гракът на гарван.
Диригентите
във вълшебните ноти умряха...
Бел. на автора: зек - нарицателно за концлагерист.
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
"Конецът на пътеката на живота" е много тънък и по него трябва да си умел въжеиграч. Но в своето грехопадение душата на човека се лута в тъмнината на сянката, отвърнала се от същността на Бог. И не ли обратния на житейския път, онзи контрапункт, по който да вървим за да докоснем светлината в "тунела" на преселението ни от този свят към хармонията и любовта на отвъдния. Но дали ще бъдем достойни за Небесното царство, зависи от самите нас и всеки сам трябва да докаже с делата си...
Многопластовите поетични образи в тази творба будят философски размисли и удивляват с невероятната прозорливост и талант на Автора, за което го поздравявам и силно му стискам ръката! -
Обратната посока е вярната...Последен облог за смисъла на живота...Много страстен стих! Поздравления!
-
"Диригентите
във вълшебните ноти
умряха"
Нима това не е контрапункта на живота.
Вечната спирала. -
Отново пораждаш размисли, Младене.
"Тънък конец е пътеката".... "облог с косите на вятъра"..."Всяка посока е вярна, стига да е обратна"...
Споделям напълно мнението на Райна. Поздравления! -
Много ми напомни нещо срещано и познато...
"Дългото слизане почва.
Всяка посока е вярна,
стига да е обратна."
Много ми харесват, Младене, философските ти полета, които са неизбродими.Истинско предизвикателство за смислогледа ми
Хубав ден да имаш! -
Силно, много силно!
-
Твърде искрено,но дано не се окажеш прав...
Поезията не е теория на вероятностите, но понякога сбъдва словата на своите създатели...
Отново оставам в размисъл за смисъла на живота! И може би, това е голямата цел на Поезията:да ни очарова с изящни слова, но и да ни замисли!
Успех, Младен!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Всяка посока е вярна,
стига да е обратна."
И вярно и горчиво... Като клетва.
Светът умира. Мислите остават.
Дори небето вече е с решетки
Ключът е мисълта за изоставеност...
Благодаря...