24 нояб. 2007 г., 10:17

Син

1.2K 0 6
"Тъй огъня в миг потушило -

чер гроб е сърцето,  тъма...

И ето - след пламъка силен -

по малко умирам в дима..."

Загуба! След загубата - мрак...

Стените крещят "никога пак",

взор троши прозорци, Луната

смее се и блещи, а майката

тъжи и чер гарван крещи -

отиде си, не ще го видиш пак!

Сън, плач и отново тъма...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Герхард Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • силно стихотворение! имайки предвид и повода за написването му няма да поставям оценка, защото такива случки не могат да бъдат оценени..
    поздравявам те искрено!
  • Благодаря много на всичкиНаписах го по повод убийството на едно момче миналата седмица,не го познавах,но го посветих на него...Мир на праха му
  • Страхотен стих.
    Добре дошъл и от мен.
    С обич.
  • Поздрав за стиха и добре дошъл!
  • Много силен стих!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...