Син
"Тъй огъня в миг потушило -
чер гроб е сърцето, тъма...
И ето - след пламъка силен -
по малко умирам в дима..."
Загуба! След загубата - мрак...
Стените крещят "никога пак",
взор троши прозорци, Луната
смее се и блещи, а майката
тъжи и чер гарван крещи -
отиде си, не ще го видиш пак!
Сън, плач и отново тъма...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Герхард Иванов Всички права запазени
