petiana (Петиана Нико)
7 4
17 июн. 2018 г., 22:28

Син 

  Поэзия » Другая
740 1 4

Звъни синът ми... девет и полвина.

"Ще се прибирам след около час."

Аз знам, че детството му мина,

но искам да е покрай нас.

 

"Бъди спокоен, ще те чакам.

Внимавай, чувствай се добре."

Ала във мене нещо трака -

заплаках скришно от сърце.

 

След още малко време и отлита.

Не може майка да го спре.

Не искам да съм му сърдита,

но плаче моето сърце.

 

Ще опустее родната ми стряха,

поемеш ли по своя път.

Но само в майката остава,

за нейното дете страха.

 

 

© Петиана Нико Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??