Син
Звъни синът ми... девет и полвина.
"Ще се прибирам след около час."
Аз знам, че детството му мина,
но искам да е покрай нас.
"Бъди спокоен, ще те чакам.
Внимавай, чувствай се добре."
Ала във мене нещо трака -
заплаках скришно от сърце.
След още малко време и отлита.
Не може майка да го спре.
Не искам да съм му сърдита,
но плаче моето сърце.
Ще опустее родната ми стряха,
поемеш ли по своя път.
Но само в майката остава,
за нейното дете страха.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петиана Нико Все права защищены
