Син отпечатък
Денят е син! Като гердан момински
изнизват се минутите му летни.
Крилете ми гребат вълни и искат
по-силно и от слънцето да светят.
Във вазата на времето листенца
от сините въздишки на всемира
кокетничат без смешните претенции
на всички нас и красота извира.
Дали и мен ще потопи съдбата
във тихите си шепи благодатни?
Сърцето ми все търси тази дата –
на синята надежда отпечатък.
"Превръщай ти душата си във ваза!" -
с божествен глас над мене някой каза.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Панайотова Все права защищены
