10 нояб. 2012 г., 13:36

Сине...

1.5K 1 3

"Сине, майка ти днес си отива..."

Стих един цял живот ме убива.

Аз отидох си, неуспяла,

срината и онемяла...

 

Сине, днес аз прошка ти искам

за вината, която яде ме,

за вината, че твоето детство

ти ще свързваш със майка без име...

 

Сине, искам да не плачеш вече

и да знаеш, че дори и далече,

аз не съм спряла вечер да пея

песни за моето малко човече...

 

Аз съм майка ти, знам, че го знаеш.

Знам, че образът ми е непълен.

Знам, че имаш много въпроси

за петната, които са в тъмно...

 

Какво значат за тебе парите,

какво значи за тебе "Обичам те.",

ако мама я няма в игрите,

ако мама я няма в очите ти...

 

Ах, прости ми, Боже, прости ми!

Тази мъка ще ме съсипе!

Ако съм сбъркала, накажи ме!

Не наказвай него. Ах, сине!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвети Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Аз съм.Такива глупости кой може да напише освен аз Има и друго в един от предишните вестници.Казва се Роби и господари.В Испания ли си?
  • И аз благодаря за вниманието! Ти не си ли жената, която поздрави Петя в Нова Дума? Може и да бъркам де, ако е така извини ме!
  • Какво щастие е да откриеш поредица от три невероятни творби,посветени на най любимите ти хора. На първо място майката.После съпругът и синът.Последното стихотворение,ме хвърли в размисъл,по какъв начин и аз да се обърна към моят син и да му поискам прошка за някой неща.Ако притежавах твоят талант,щеше да ми е лесно,но ......Благодаря ти за удоволствието Цвети!!!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...