10.11.2012 г., 13:36 ч.

Сине... 

  Поезия
1159 1 3

"Сине, майка ти днес си отива..."

Стих един цял живот ме убива.

Аз отидох си, неуспяла,

срината и онемяла...

 

Сине, днес аз прошка ти искам

за вината, която яде ме,

за вината, че твоето детство

ти ще свързваш със майка без име...

 

Сине, искам да не плачеш вече

и да знаеш, че дори и далече,

аз не съм спряла вечер да пея

песни за моето малко човече...

 

Аз съм майка ти, знам, че го знаеш.

Знам, че образът ми е непълен.

Знам, че имаш много въпроси

за петната, които са в тъмно...

 

Какво значат за тебе парите,

какво значи за тебе "Обичам те.",

ако мама я няма в игрите,

ако мама я няма в очите ти...

 

Ах, прости ми, Боже, прости ми!

Тази мъка ще ме съсипе!

Ако съм сбъркала, накажи ме!

Не наказвай него. Ах, сине!

 

© Цвети Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Аз съм.Такива глупости кой може да напише освен аз Има и друго в един от предишните вестници.Казва се Роби и господари.В Испания ли си?
  • И аз благодаря за вниманието! Ти не си ли жената, която поздрави Петя в Нова Дума? Може и да бъркам де, ако е така извини ме!
  • Какво щастие е да откриеш поредица от три невероятни творби,посветени на най любимите ти хора. На първо място майката.После съпругът и синът.Последното стихотворение,ме хвърли в размисъл,по какъв начин и аз да се обърна към моят син и да му поискам прошка за някой неща.Ако притежавах твоят талант,щеше да ми е лесно,но ......Благодаря ти за удоволствието Цвети!!!
Предложения
: ??:??