10.11.2012 г., 13:36

Сине...

1.5K 1 3

"Сине, майка ти днес си отива..."

Стих един цял живот ме убива.

Аз отидох си, неуспяла,

срината и онемяла...

 

Сине, днес аз прошка ти искам

за вината, която яде ме,

за вината, че твоето детство

ти ще свързваш със майка без име...

 

Сине, искам да не плачеш вече

и да знаеш, че дори и далече,

аз не съм спряла вечер да пея

песни за моето малко човече...

 

Аз съм майка ти, знам, че го знаеш.

Знам, че образът ми е непълен.

Знам, че имаш много въпроси

за петната, които са в тъмно...

 

Какво значат за тебе парите,

какво значи за тебе "Обичам те.",

ако мама я няма в игрите,

ако мама я няма в очите ти...

 

Ах, прости ми, Боже, прости ми!

Тази мъка ще ме съсипе!

Ако съм сбъркала, накажи ме!

Не наказвай него. Ах, сине!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвети Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аз съм.Такива глупости кой може да напише освен аз Има и друго в един от предишните вестници.Казва се Роби и господари.В Испания ли си?
  • И аз благодаря за вниманието! Ти не си ли жената, която поздрави Петя в Нова Дума? Може и да бъркам де, ако е така извини ме!
  • Какво щастие е да откриеш поредица от три невероятни творби,посветени на най любимите ти хора. На първо място майката.После съпругът и синът.Последното стихотворение,ме хвърли в размисъл,по какъв начин и аз да се обърна към моят син и да му поискам прошка за някой неща.Ако притежавах твоят талант,щеше да ми е лесно,но ......Благодаря ти за удоволствието Цвети!!!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....