Nov 10, 2012, 1:36 PM

Сине...

  Poetry
1.5K 1 3

"Сине, майка ти днес си отива..."

Стих един цял живот ме убива.

Аз отидох си, неуспяла,

срината и онемяла...

 

Сине, днес аз прошка ти искам

за вината, която яде ме,

за вината, че твоето детство

ти ще свързваш със майка без име...

 

Сине, искам да не плачеш вече

и да знаеш, че дори и далече,

аз не съм спряла вечер да пея

песни за моето малко човече...

 

Аз съм майка ти, знам, че го знаеш.

Знам, че образът ми е непълен.

Знам, че имаш много въпроси

за петната, които са в тъмно...

 

Какво значат за тебе парите,

какво значи за тебе "Обичам те.",

ако мама я няма в игрите,

ако мама я няма в очите ти...

 

Ах, прости ми, Боже, прости ми!

Тази мъка ще ме съсипе!

Ако съм сбъркала, накажи ме!

Не наказвай него. Ах, сине!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвети All rights reserved.

Comments

Comments

  • Аз съм.Такива глупости кой може да напише освен аз Има и друго в един от предишните вестници.Казва се Роби и господари.В Испания ли си?
  • И аз благодаря за вниманието! Ти не си ли жената, която поздрави Петя в Нова Дума? Може и да бъркам де, ако е така извини ме!
  • Какво щастие е да откриеш поредица от три невероятни творби,посветени на най любимите ти хора. На първо място майката.После съпругът и синът.Последното стихотворение,ме хвърли в размисъл,по какъв начин и аз да се обърна към моят син и да му поискам прошка за някой неща.Ако притежавах твоят талант,щеше да ми е лесно,но ......Благодаря ти за удоволствието Цвети!!!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....