25 мар. 2020 г., 17:52

Синигерче и Сойка

1.5K 0 0

                               В китното дърво на скрито,

                               с едно листо покрито,

                               шарено Синигерче - синица

                               сладко похапваше храница.

     

                               Нейде дълбоко от гората,

                               сред гъстите клони и листата,

                               Сойка рошава, немита

                               долетя и кресна, не попита:

       

                               - Ей, дребосък невзрачен, малък,

                               дай ми твоя залък,

                               доброволно веднага го дай

                               и от тук изчезвай, не се май!

     

                               Синигерчето мъничко, плашливо,

                               храната даде услужливо,

                               но Сокола - приятел отдалече

                               видя и на помощ се притече.

     

                               Разхвърчаха се пера и перушина

                               от гърба на лошата гадина,

                               Сокола Сойката изгони

                               на дървото от гъстите клони.

         

                               Синигерчето за помощта благодари,

                               приятеля си с подаръче дари.

                               Сокола отлетя и остана то

                               да похапва пак под голямото листо.

                               

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Яндов Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

19 место

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...