В китното дърво на скрито,

                               с едно листо покрито,

                               шарено Синигерче - синица

                               сладко похапваше храница.

                               Нейде дълбоко от гората,

                               сред гъстите клони и листата,

                               Сойка рошава, немита

                               долетя и кресна, не попита:

                               - Ей, дребосък невзрачен, малък,

                               дай ми твоя залък,

                               доброволно веднага го дай

                               и от тук изчезвай, не се май!

                               Синигерчето мъничко, плашливо,

                               храната даде услужливо,

                               но Сокола - приятел отдалече

                               видя и на помощ се притече.

                               Разхвърчаха се пера и перушина

                               от гърба на лошата гадина,

                               Сокола Сойката изгони

                               на дървото от гъстите клони.

                               Синигерчето за помощта благодари,

                               приятеля си с подаръче дари.

                               Сокола отлетя и остана то

                               да похапва пак под голямото листо.