29 дек. 2010 г., 15:54

Синилга

1.4K 1 4

Синилга

(по Алек Алек)

Слепих те от парченца сън,
от облаците нежно-бели,
добавих от елени звън,
коси - виелици в къделя.
От смърча турих мигли ситни,
на бузите - къпини стрити,
две дюли, китни, на гърдите,
и свян кошутен във очите...
Как искам с длан да те докосна
и да усетя твойто топло...
Да нарисуваш е тъй просто,
а да усещаш си е вопъл...
Измислих те... Ей тъй... на струга...
че мозъкът ми беше тих...
А ти си, мила, толко друга,
ти моя приказка и стих...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....