29.12.2010 г., 15:54

Синилга

1.4K 1 4

Синилга

(по Алек Алек)

Слепих те от парченца сън,
от облаците нежно-бели,
добавих от елени звън,
коси - виелици в къделя.
От смърча турих мигли ситни,
на бузите - къпини стрити,
две дюли, китни, на гърдите,
и свян кошутен във очите...
Как искам с длан да те докосна
и да усетя твойто топло...
Да нарисуваш е тъй просто,
а да усещаш си е вопъл...
Измислих те... Ей тъй... на струга...
че мозъкът ми беше тих...
А ти си, мила, толко друга,
ти моя приказка и стих...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...