Синилга

(по Алек Алек)

Слепих те от парченца сън,
от облаците нежно-бели,
добавих от елени звън,
коси - виелици в къделя.
От смърча турих мигли ситни,
на бузите - къпини стрити,
две дюли, китни, на гърдите,
и свян кошутен във очите...
Как искам с длан да те докосна
и да усетя твойто топло...
Да нарисуваш е тъй просто,
а да усещаш си е вопъл...
Измислих те... Ей тъй... на струга...
че мозъкът ми беше тих...
А ти си, мила, толко друга,
ти моя приказка и стих...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Spring_sunrise (Кремена Арменчева)

2023-07-06T00:00:00+03:00

Красота!
Eia (Росица Танчева)

2010-12-30T07:37:17+02:00

!!!!!
rumiana (Румяна )

2010-12-29T16:44:37+02:00

Който си го може...и да измисля,и да рисува,и да усеща!!!
lovely (Виолета Попова)

2010-12-29T16:42:15+02:00

Много,ама много красив стих!!!