18 нояб. 2025 г., 16:40

Синият ми страх

146 0 1

Чуя ли зад мен кола,

гледам като лунатик.

,,Няма ли да видя пак

синия ти металик?”.

 

Клаксонът да ме разсмее,

да напомни, че си тук,

че си близо да изпее,

но те няма - празен звук.

 

За волвото ти изреждам

нощем всеки паркинг пеш.

Друга марка не заглеждам -

синият ми страх, копнеж.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Желязкова Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ

Комментарии

Комментарии

  • Гери! 😊
    Преди време, Волво карах:
    много хубава кола!
    Но момето ме… разкара:
    Мерцедес му бе мечта!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...