Синият ми страх
Чуя ли зад мен кола,
гледам като лунатик.
,,Няма ли да видя пак
синия ти металик?”.
Клаксонът да ме разсмее,
да напомни, че си тук,
че си близо да изпее,
но те няма - празен звук.
За волвото ти изреждам
нощем всеки паркинг пеш.
Друга марка не заглеждам -
синият ми страх, копнеж.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гергана Желязкова Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ