Синият ми страх

Poetry » Love

145 0 1

Чуя ли зад мен кола,

гледам като лунатик.

,,Няма ли да видя пак

синия ти металик?”.

Клаксонът да ме разсмее,

да напомни, че си тук,

че си близо да изпее,

но те няма - празен звук.

За волвото ти изреждам

нощем всеки паркинг пеш.

Друга марка не заглеждам -

синият ми страх, копнеж.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Yuri (Yuri Yovev)

Гери! 😊
Преди време, Волво карах:
много хубава кола!
Но момето ме… разкара:
Мерцедес му бе мечта!

2025-11-18T20:05:24+02:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.5K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0