Синопсис на мълчанието
СИНОПСИС НА МЪЛЧАНИЕТО
От думите, които премълчах,
и чаках времето им да настъпи,
останала е само шепа прах
и вятърът раздухва я – безплътен.
Не помня колко сол изядох с теб,
но зная, че изплакала съм много.
Бездомна бях – с едничкото небе
върху афиш с неразбираем слоган.
Денят се утаи като кафе,
мътилката му залезът отнесе.
И косът ми подсвирна стар рефрен –
да възвести настъпващата есен.
Септември метна тога от ръжда
върху градчето, златните кубета.
И аз те чаках дълго под дъжда –
подритвана в тълпата и несретна.
Спестявала съм чувства и вина,
ала от вложеното не остана
ни грош, дори трошичка тишина –
за да възпре връхлитащите врани.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентина Йотова Все права защищены
