СИНОПСИС НА МЪЛЧАНИЕТО
От думите, които премълчах,
и чаках времето им да настъпи,
останала е само шепа прах
и вятърът раздухва я – безплътен.
Не помня колко сол изядох с теб,
но зная, че изплакала съм много.
Бездомна бях – с едничкото небе
върху афиш с неразбираем слоган.
Денят се утаи като кафе,
мътилката му залезът отнесе.
И косът ми подсвирна стар рефрен – ...