20 дек. 2024 г., 00:07

Синьото момиче 

  Поэзия » Любовная
5.0 / 3
192 1 0
Синьото момиче протяга ръце и хваща света в шепи.
Големи, светещи очите ѝ – реки да станат,
и пъргави нозете ѝ – по огън жарко парят.
На алените устни бряг са им дърветата,
а самодивските бедра са път към планините и моретата.
Синьото момиче се катери по обеците си, чак до небето.
Косите ѝ – прекрасни невъзможности,
гласът ѝ – стон на есен,
омаяна от лунна песен,
разтваря се в копнежа на поляните
и тича подир облаци,
по музиката тича, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Синьо момиче Все права защищены

Предложения
  • Народов много, одна держава, любовь к другому вот это слава, но облак темный от далеко взялся, и зав...
  • Заяц за столом сидел, На бумажку он глядел. В лапке карандаш держал, Он сидел и стих писал. Стишок э...
  • Я "Ла", истребитель. И мотор мой форсированный рычит ревом утробным. Нас здесь много, и жатва будет ...

Ещё произведения »