СИНЬОТО МОМИЧЕ 

Синьото момиче протяга ръце и хваща света в шепи.  
Големи, светещи очите ѝ – реки да станат,  
и пъргави нозете ѝ – по огън жарко парят.  
На алените устни бряг са им дърветата,  
а самодивските бедра са път към планините и моретата.  
Синьото момиче се катери по обеците си, чак до небето.  
Косите ѝ – прекрасни невъзможности,  
гласът ѝ – стон на есен,  
омаяна от лунна песен,  
разтваря се в копнежа на поляните  
и тича подир облаци,  
по музиката тича,  
с реки вместо очи  
и огън между крачките.  
С голямото си синьо сърце  
синьото момиче завърта света.  
Луната ѝ свири Бийтълс,  
синя птица ѝ кацва на рамото.  
Момичето, вече познало е себе си,  
поглежда в очите на синята птица –  
Джон Ленън навярно ѝ се усмихва оттам.