15 нояб. 2015 г., 20:15

Синове

516 0 0

                                             Синове

 

Синовете са като пръстите на едната ръка,

различни са един от друг,

такива са но еднакво ги обичаме.

 

Те са наша кръв и наша плът,

отгледали сме ги от малки същества,

да ги изучим и възпитаме,

да тръгнат по правилния път.

Хубаво е и до нашите родители да се допитваме,

да черпим от техния опит богат.

 

Те ще растат полека

и на нас ще подражават,

ще вървят в Живота по пътека,

и духовните ценности да притежават.

Това е задачата ни нелека.

 

В този труден и суров Живот,

оцелява трудно изтрадалия ни народ.

 

Мечтая да останат в своята татковина,

а не както направиха мнозина.

Да останат и да докажат себе си Напук,

защото ще тежат на мястото си само ТУК.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...