15 нояб. 2015 г., 20:15

Синове 

  Поэзия » Философская
335 0 0

                                             Синове

 

Синовете са като пръстите на едната ръка,

различни са един от друг,

такива са но еднакво ги обичаме.

 

Те са наша кръв и наша плът,

отгледали сме ги от малки същества,

да ги изучим и възпитаме,

да тръгнат по правилния път.

Хубаво е и до нашите родители да се допитваме,

да черпим от техния опит богат.

 

Те ще растат полека

и на нас ще подражават,

ще вървят в Живота по пътека,

и духовните ценности да притежават.

Това е задачата ни нелека.

 

В този труден и суров Живот,

оцелява трудно изтрадалия ни народ.

 

Мечтая да останат в своята татковина,

а не както направиха мнозина.

Да останат и да докажат себе си Напук,

защото ще тежат на мястото си само ТУК.

© Валентин Миленов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??